Вероятно името на автора ви е много познато и то не поради факта, че има още поне 3-4 книжки (и аз знаех за тях, но в тази той подробно ги рекламира, като споменава, че може и да не е бил съвсем прав, тоест да не се е аргументирал съвсем ясно в предишните.. и намеква, че сега вече е успял. Сами можете да си направите извода, вероятно в следващата книжка ще пише същото и за настоящата). Стига отклонения, книгата представя преди всичко разширената версия на теорията, която този човек е 'сътворил' и която е описал и в предишните си книги. Освен това не си мислете, че фактът, че това е един от най-печелившите инвеститори се дължи на вътрешна информация или връзки по високите етажи на властта, неее, човекът просто всеки път си прилага теорията и затова печели, нищо повече.
Та в началото доста ме грабна с оригиналността на теорията. След като разбрах, че се повтаря на всяка втора страница, ако не и по-често, леко се порачоаровах. Както всички знаем, все пак повторението е майка на знанието, но поне да се научи да перефразира. Както и да е..
Самата теория се нарича теория на рефлексивността и не е открита от самия него, по-скоро той я доразвива, може и да се каже и разпространява поради известността на самия автор. Изразява се в това, че съществува рефлексивна връзка между възприятието и реалността, тоест участниците в дадена ситуация действат според нея, тоест тя от една страна определя техните действия.. но те също така се опитват да я разберат и да й влият и така манипулират ситуацията или събитията. Следователно участниците в събитията винаги грешат, защото никога не могат да разберат напълно ситуацията и техните гледни точки никога не отговарят на действителното състояние на нещата и така не може да се постигне равновесието, което предполага икономическата теория. С две думи, феновете на техническия анализ ще останат разочаровани, а онея две линиики, дето ги чертаем (търсене и предлагане) и дето се пресичат в една точка и всички са щастливи... се оказват безполезни.
Общо взето вероятно всеки, който си има малко понятие от икономика, се е съмнявал в перфекната теория на равновесието, която е с две думи too good to be true. Но и всеки разбира, че всичките предположения, които я правят идеални, са по-скоро за да се опрости и да се правят изводи по-лесно.
Накратко, и едните могат да те убедят, и другите. Само че Сорос май не успява да се аргументира много добре. Макар че теорията си е напълно логична и се нуждае от минимална защита. Естествено, че инвеститорите взимат решенията си въз основа на наблюденията си върху пазара, естествено, че поради невъзможността да разполагат с цялата информация, която им е нужна, винаги малко или много грешат. И естествено, че от друга страна, не само пазарът влияе на решенията им, но и техните решения влияят на пазара и т.н.
Това, че е включил и финансовата криза според мен си е чист рекламен трик или по-точно причина да си издаде още една книжка. Каквото и да беше станало, Сорос можеше да си напише същата теория, тя е тооолкова широкоприложима, че сигурно и аферата с Моника Люински може да се обясни с нея :Р
Иначе имаше някои хубави моменти - например бяха изброени поне 5-6 доста видни личности, предупредили за финансовата криза, и то предупредили точно когото трябва.. е, ефект нямало, но във връзка с това колко 'непредвидима' е била - както се казва... 'можело'. На едно място се обяснява понятието 'животински мозък', има анализи, като цяло има хубави части. Втората част на книгата вече е много комерсиална.. винаги втората част на книгите за кризата завършват със практически съвети как да се 'преборим' с нея или с прогнози...Тази не прави изключение, даже човекът и по месеци и дни е прогнозирал :D
И нека да завърша с цитат, който обобщава казаното до момента : "Пускам тази книга за издаване в сегашната ситуация с много лоши предчувствия."
Преди 15 години
