Паулу Коелю: Победителят е сам

"Новият роман на автора на „Алхимикът” носи всички елементи на трилъра, но всъщност е проникновен портрет на човечеството днес, тласкано от желанието за слава, признание и успех." Първо, не знам защо винаги акцентират винаги върху тоя Алхимик. От всичките му книги първата беше една от тези, които най-малко ми хареса.. И от тази не останах дълбоко впечатлена, ако трябва да съм честна. Като идея е добра, почти уникална.. Обаче някъде по пътя идеята леко се губи. Главният герой е решил да 'разрушава светове', убивайки хора, но по-странното е, че духът на първата му жертва го следва през целия му път, успокоявайки го, че това, което върши, е правилно... Така нашият герой, Игор, убива сума ти невинни хора, уж в името на любовта, а после разбира, че не било това смисълът, и убива и любовта на живота си.. Едни от 'победителите' в книгата, които не се оказват нито убити, нито прекалено заслепени от блясъка и разкоша, се оказват две лесбийки, които нито са сами, нито се опитват да победят нещо.. А Игор в крайна сметка не е наказан, прибира си се с частното самолетче в Русия, дълбоко убеден в правотата си, която и един път в книгата не е опровергана. Съжалявам, че разсъжденията ми вероятно звучат малко повърхностно, но очаквах нещо повече от автора. Нещо по-задълбочено може би. Това, което ме ядоса е фактът, че книжката звучи сякаш е написана само за да има следваща и да се печелят пари, а заглавието и лъскавата корица говорят за доста добра маркетинг стратегия. И тъй като съм чела всички книги на този автор и съм ги намерила за доста добри, мисля, че е напълно нормално да се подразня. Все пак не бих пропуснала да я прочета. Нека да каже и нещо хубаво все пак..Имаше много добри моменти, ето и някои от тях:
Тя винаги се усланяше на четири сили, които я ръководеха - любов, смърт, власт и време. Трябва да обичаме, защото Господ ни обича. Трябва да осъзнаваме смъртта, за да разберем по-добре живота си. Трябва да се борим, за да израстнем - но без да падаме в капана на властта, с която се сдобиваме, защото знаем, че тя не струва пукната пара. Най-накрая трябва да приемем, че нашата душа - макар и вечна - в настоящия момент е в плен на времето с неговите възможности и ограничения.
---
Хората оценяват едно нещо само когато в даден момент са се съмнявали дали ще го получат, или не.
---
Означава просто да унищожиш един свят. Вселената свършва там. Всичко онова, което човек е видял, всички хубави и лоши неща, изпречили се на пътя му, всички мечти, надежди, провали и победи, всички престава да съществува. Когато това море пред нас понесе песъчинка към дълбините, цяла Европа става по-малко. Разбира се, че не можем да го усетим, защото е просто една песъчинка. Но в този момент континентът се смалява.
Според мен всяка книга си струва да бъде прочетена, тази също, дори само защото ще видите няколко реда, които ще променят нещо във вас, както аз намерих тези. Така че, ако не съм успяла да ви разубедя, приятно четене:)

Новата Парадигма на Финансовите Пазари, автор: Джордж Сорос

Вероятно името на автора ви е много познато и то не поради факта, че има още поне 3-4 книжки (и аз знаех за тях, но в тази той подробно ги рекламира, като споменава, че може и да не е бил съвсем прав, тоест да не се е аргументирал съвсем ясно в предишните.. и намеква, че сега вече е успял. Сами можете да си направите извода, вероятно в следващата книжка ще пише същото и за настоящата). Стига отклонения, книгата представя преди всичко разширената версия на теорията, която този човек е 'сътворил' и която е описал и в предишните си книги. Освен това не си мислете, че фактът, че това е един от най-печелившите инвеститори се дължи на вътрешна информация или връзки по високите етажи на властта, неее, човекът просто всеки път си прилага теорията и затова печели, нищо повече.
Та в началото доста ме грабна с оригиналността на теорията. След като разбрах, че се повтаря на всяка втора страница, ако не и по-често, леко се порачоаровах. Както всички знаем, все пак повторението е майка на знанието, но поне да се научи да перефразира. Както и да е..
Самата теория се нарича теория на рефлексивността и не е открита от самия него, по-скоро той я доразвива, може и да се каже и разпространява поради известността на самия автор. Изразява се в това, че съществува рефлексивна връзка между възприятието и реалността, тоест участниците в дадена ситуация действат според нея, тоест тя от една страна определя техните действия.. но те също така се опитват да я разберат и да й влият и така манипулират ситуацията или събитията. Следователно участниците в събитията винаги грешат, защото никога не могат да разберат напълно ситуацията и техните гледни точки никога не отговарят на действителното състояние на нещата и така не може да се постигне равновесието, което предполага икономическата теория. С две думи, феновете на техническия анализ ще останат разочаровани, а онея две линиики, дето ги чертаем (търсене и предлагане) и дето се пресичат в една точка и всички са щастливи... се оказват безполезни.
Общо взето вероятно всеки, който си има малко понятие от икономика, се е съмнявал в перфекната теория на равновесието, която е с две думи too good to be true. Но и всеки разбира, че всичките предположения, които я правят идеални, са по-скоро за да се опрости и да се правят изводи по-лесно.
Накратко, и едните могат да те убедят, и другите. Само че Сорос май не успява да се аргументира много добре. Макар че теорията си е напълно логична и се нуждае от минимална защита. Естествено, че инвеститорите взимат решенията си въз основа на наблюденията си върху пазара, естествено, че поради невъзможността да разполагат с цялата информация, която им е нужна, винаги малко или много грешат. И естествено, че от друга страна, не само пазарът влияе на решенията им, но и техните решения влияят на пазара и т.н.
Това, че е включил и финансовата криза според мен си е чист рекламен трик или по-точно причина да си издаде още една книжка. Каквото и да беше станало, Сорос можеше да си напише същата теория, тя е тооолкова широкоприложима, че сигурно и аферата с Моника Люински може да се обясни с нея :Р
Иначе имаше някои хубави моменти - например бяха изброени поне 5-6 доста видни личности, предупредили за финансовата криза, и то предупредили точно когото трябва.. е, ефект нямало, но във връзка с това колко 'непредвидима' е била - както се казва... 'можело'. На едно място се обяснява понятието 'животински мозък', има анализи, като цяло има хубави части. Втората част на книгата вече е много комерсиална.. винаги втората част на книгите за кризата завършват със практически съвети как да се 'преборим' с нея или с прогнози...Тази не прави изключение, даже човекът и по месеци и дни е прогнозирал :D
И нека да завърша с цитат, който обобщава казаното до момента : "Пускам тази книга за издаване в сегашната ситуация с много лоши предчувствия."

Новолуние, автор: Стефани Майър

Най-накрая!!! Продълженията на Здрач вече са факт, а това е първото от тях. За мое най-голямо щастие и в ущърб на личната ми касова наличност, забелязах и другите две части. Не помня даже откога не съм чела книга толкова бързо. Само в банята дето не влязох с нея, макар че можеше да изпробвам колко са твърди твърдите корици..Като говоря за тази поредица се сещам за сестра ми, която също много се запали и след като не й казах дали Бела умира в края на първата част, тя прочела последната страница, уверила се, че Бела ще живее и тогава продължила да чете. По средата просто изглежда много се е привързала към нея и решила, че ако умре, ще го понесе много тежко и няма да продължава да чете.
Та изводът е, че героите наистина ти влизат под кожата. И те, и любовта им..любов между човек и вампир. То изобщо в тази история любов между човек и човек май няма. Всички други комбинации обаче са налице.В тази част се появява дори въролак. И се радвам, че някой не ми го беше казал преди да я прочета, защото не съм особено запалена по фантастиката и вероятно нямаше да погледна книга за вампири, върколаци и подобни. Истината е, че това е нещо много по-различно от история за митични същества. Това може би й придава доста по-мистериозен привкус, но определено не се създава усещането за свят, който няма никакви допирни точки с реалния и не е от онези поредици, където трябва да изчетеш поне първите две книги, за да свикнеш със всички странни измислени имена и всички несъществуващи същества (според мен тези абстракции изобщо не влияят добре на психиката, искам да кажа тези книги от типа на hard версия на Хари Потър..). Тук усещането за реалност не само съществува, ами направо е в повече.. Явно авторката е доста талантлива, защото на моменти забравяш, че това е измислица.
През повече от половината книга Едуард никакъв го няма и искрено съжаляваш за това, после започваш да симпатизираш на новия главен герой, но някакси не е същото. Както и за Бела, така и за читателя, никой никога няма да е като него. Няма смисъл да я разказвам цялата, действието се развива бързо, постоянно се случва нещо, а Стефани Майър има уникален стил. Просто има някакъв съвременен, доста често забавен начин на изразяване, който веднага те грабва. А когато стане дума за емоции, изяществото на описанието им е несравнимо. И когато прочетеш книгата, знаеш че не си прочел история за вампири и странни същества, а история за истинската любов. Но тук има нещо по-различно. Описва се силата на чувството, но най-вече те връхлита усещане за красота. Може би това отличава добрите писатели. Може би добрите могат да пишат красиво, а другите просто използват думите като средство за изразяване.
Ако сте гледали филма и ви е харесал, ще трябва да почакате поне към половин година, защото продължението излиза чак ноември. Но дотогава може да прочетете цялата поредица.:)

Четецът, автор: Бернхард Шлинк

"Голи са без книги народите, гола е безкнижната душа, ненапоявана от божия дъжд на буквите." Константин Кирил Философ
Трогателна книга. Не мога да намеря по-подходяща дума. История за любов, вина, разкаяние, за изгубеното истинско щастие..Това е една от книгите, които не завършват с последната страница.. Отгръщаш я, оставяш книгата настрана, а историята още е жива в съзнанието си с всичките си въпроси, трагизъм и красота. Главният герой се влюбва в жена, с 20 години по-възрастна от него(Хана). Той е на 15, а тя ня 35. Работи като кондукторка, неграмотна е, но през целия си живот крие това и бяга от всичко, което може да я разобличи. Двамата се влюбват и той започва да й чете, четенето се превръща в любовна игра, а времето, прекарано заедно - в най-незабравимите мигове в живота на младежа. Той запомня различни сцени, как тя си обува дългите чорапи, как кара колело и роклята й се развява, как омагьосана гледа всички книги в кабинета на баща му.. Докато четох това, сигурно за първи път се замислих върху това и осъзнах, че действително нашите спомени за хората и преживяванията много рядко са цялостни. Ние помним само отделни картини, моментни 'снимки'в ума ми. Всъщност спомените са като филмова лента, само запечатани кадри, но не можем да пуснем в ума си целия филм, а и има толкова сцени, които просто са се изтрили.
И така, следва внезапната ряздяла, Хана си заминава, а момчето така и не успява да я забрави. Опитва се да я види във всяка жена, но никоя няма нейните движения, поглед, миризма.. Той става студент по право и присъства на целия процес по осъждането на служещите за СС в конц-лагерите, като главната обвиняема е .. Хана. След толкова години той разбира миналото, досеща се й за тайната й.. Моят съвет е да гледате и филма, той пресъздава страхотно усещането на цялата книга и й предава дори повече емоционалност. Нататък историята става истински шедьовър.. Красива, пленителна, най-вече трогателна. История за закъснялата справедливост, магията на четенето, за неграмотността като едно от най-суровите наказания.. за един необикновен жест и една необикновена промяна.
Докато я четох, се замислих над няколко неща. Първо, замислих се как не осъзнаваме какви щастливци сме, след като можем да четем, пишем, как някакси не го дооценяваме, дори не се замисляме за всички, които са лишени от това.. Филмът го показва дори по-добре от книгата, виждаме как Хана (Кейт Уинслет) преживява всяка прочетена дума, възхищава й се..още не мога да забравя изражението й (заслужава си номинациите за Оскар:)). Другото беше за конц-лагерите.. тук историята показва една морална дилема, която сигурно всеки германец изпитва и ни представя нещата от различни гледни точки - на безразличния насилник и на принципния осъдител, на родителя, пред който няма избор и т.н. Тук се сетих за една друга книга. Бях чувала, че едно момиченце на 13 години, живяло в Нацистка Германия, е написало книга.. В нея се разказвало за това как са се криели дълго време, после откриват скривалището им и ги отвеждат в конц-лагер.. Бях тотално потресена, когато написах "Задният двор" на Ане Франк в Гугъл и ми се появи една..детска книжка. За мен не е нормално подобна история да е с цветна корица и рисунка на сладко момиченце.. Както и да е, тази тема също е засегната и има някои доста запомнящи се реплики от филма и книгата.
Чете се изключително бързо, така че ако имате няколко свободни часа.. струва си, наистина:)

Сити, автор Майкъл Ридпат

Тук мога да вмъкна, че ако мислите, че нямате време за книги, организирайте си пътуване до Варна с автобус. Шест часа и половина са достататъчни за 'трилър' като този, ако разбира се не се загледате във филма. Но не се безпокойте, на връщане филмът най-вероятно ще е същият, така че ще имате шанс да си я довършите. Това естествено, ако жената до Вас не хърка, а мъжът отпред не говори 6 часа и 15 мин по телефона.
И такаа.. Историята е за млад мъж, без никакъв опит на борсовите пазари, запален фен на руската литература, който е назначен в брокерска фирма от Сити.. Общо взето го назначават заради познанията му по руски език, подкрепени със солидно икономическо образование и никакъв опит. Тук да отбележа, че въпросните познания почти не влизат в употреба, но пък затова за една седмица нашият човек вече е схванал всичко, свързано с пазарите на облигации (умник). Та пращат го на командировки, отвличат го, пробождат го и т.н. (все пак е трилър), но той оцелява..Разкрива интересни неща за фирмата в която работи, свързани с наркотрафиканти, пране на пари и подобни.
Не мога да кажа, че книжката е чак завладяваща или пък е 'брилянтен трилър', както пише на корицата и все още не мога да разбера тоя гущер какво прави там. Но иначе е доста интересна за четене. Страхувам се обаче, че няма да мога да понеса 3-та книга от този автор. Хубаво е човек да си има изграден стил, но макар че преди сигурно повече от три години прочетох друга негова книга - "Компанията", тази ми звучеше доста подобно.
Винаги има борси, винаги има някое и друго убийство и най-накрая злодеят винаги се отказва най-неподозираният от героите. Иначе ако нямате икономическо образование, по-добре не се захващайте.. В "Компанията" долу в полето имаше разяснения с малки буквички, които бяха повече от нормалния текст.. "да купиш на късо означава, да купиш на дълго означава" и т.н. и т.н... цялата книга. Тогава си нямах много представа от тия неща и макар да беше доста интересна книгата, това затормозява. Тук, за щастие, такива термини нямаше. Или се предполага, че вече си ги научил от предишните книги, или авторът е решил да поопрости стила си (действително тази беше доста по-достъпна). А, още нещо..много се изнервих на правописните грешки..Разбирам на 1-2 места, ама те не бяха едно-две, да не говорим, че на някои места цели редове липсваха. Сетих се "попълването с дупки" (както го наричаше учителката ми по английски) от осми клас. Само дето тук попълването беше с доста големи дупки :D Иначе не знам какво му е станало на Ридпат, очевидно наистина го биха в трилърите, но защо му трябваше да вкарва някакви описания на секс сцените, наистина не мога да предположа. Звучат все едно е хванал речника и е започнал да търси епитети и интересни комбинации от думи. Вече ми стана навик да пиша такива смешни откъси дори от такива сериозни книги, та нека покажа какво имам предвид:
"Тя ме докосна и аз изстенах" .. "Тя ме възседна, тялото й заплува, обляно в бледото сияние на отсрещната улица" (отсрещната улица?!) .. "Въздъхна и положи глава върху бумтящите ми гърди"..
А само забележете това описание на един от най-красивити и секси мъже в книгата (това според автора): "Горните две копчета на ризата му бяха разкопчани; гъсти черни косми стърчаха от нея, примесени със злато"... Тук единственото хубаво нещо в изречението са думите "копчета" и "ризата", после ме е страх да си го представя..
И така, интригуваща книжка, действието се развива що-годе бързичко, струва си да се прочете, ако обичате борси и трилъри:) Иначе това, което ми направи голямо впечатление, беше описанието на руските книги. Авторът постоянно описваше руската литература като някакво вълшебство от думи, което те завладява. И тъй като нямам много голям опит в четенето на руска литература (все още), надявам се да ми препоръчате нещо такова, което сте чели. И на други места съм чела доста хвалби за руските романи, така че вероятно има защо.:)

Кризата идва, автор : Макс Оте

Най-накрая един автор с нормално име..:) Книгата е посветена на жена и мъж, неизвестни за мен, което чак сега забелязах. Не знам кой би се трогнал, че са му посветили икономическа книга, но пък може да има скрито "между редовете" емоционално послание, недоловено от мен.
Горещо препоръчвам книгата на всеки! Уникално произведение, докато го четеш, имаш чувството, че авторът по-скоро анализира икономическото състояние в момента. В действителност човекът е написал книжката преди няколко години и си прави прогнози. Не знам дали е надарен с някаква нечовешка интуиция, по-скоро просто е анализирал доста явления и последствията от тях. Което още веднъж ме убеди във факта, че кризата си е била напълно предсказуема и предотвратима.
Тъй като дипломната ми работа е на подобна тема, започнах да си подчертавам някои интересни неща, които може да се окажат релевантни. Но почти на всяка страница попадах на нещо такова и реших просто да отбелязвам с едни малки жълти листчета тези части от книгата. Сега тя по-скоро жълтее поради множеството листчета..Просто не можах да се сдържа, определено има много добри попадения, да не говорим, че Оте редовно вкарва някакви 'лафчета' и това я прави още по-интересна. Някои части са трудни за разбиране, ако човек няма повече от основни икономически познания.
И сега нека споделя някои набелязани от мен моменти от четивото. Споделя се тезата, че кризите са нормално явление при всяка стопанска дейности и че държавата почти не участва в този процес - преекспонирането е следствие от еуфорията и паниката на много отделни индивиди. И действително, ако се замислим за повечето балони, създадени през последното десетилетие, бихме се съгласили с това твърдение.Говори се за Bretton Woods ("един невероятно красив масив (Белите планини), населен с мечки"), създаването на МВФ, Световната банка, златния стандарт. Цяла глава е посветена на "империята на дълговете". Между другото се споменават и някои любопитни факти (например, че кредитната карта е открита на вечеря, когато виден управител не можал да си плати сметката, защото си е забравил парите). Малка, но доста поучителна част, е посветена и на Лорън Бъфет, като той е описан в най-добрата възможна светлина и има множество негови реплики, всички много оригинални : "Той бе сигурен, че ако успее да се раздели с всички деривати, ще успее да разбере смисъла на сентенцията "Жена ми избяга с моя най-добър приятел и той много ми липсва" :) Авторът обръща внимание още на абсолютно изкривената статистика на Америка (това действително е доста интересно) и обяснява "къде е шмекерлъкът" в цялата работа. Говори и за централните банки, като се спира на последните трима шефове на Федералния Резерв и сякаш е доволен само от първия от тях (Волкер). Като цяло тази част е озаглавена "Съмнителната магия на Алън Грийнспан".. Като прочетох това, ми дойде на ум, че всъщност Грийнспан доста ми напомня на Хари Потър в трета възраст. Тук на няколко места се споменава как въпросният използва толкова сложни и заплетени изречения, че всъщност не казва нищо..каквата дефакто е целта му. Самият той казва "Казвам нещата малко по този начин, малко по онзи начин и тотално ги заплитам".Дето се вика, No Comment..Последните глави са посветени на Япония и на Европа, като авторът е твърде убеден в изчезването на еврото. Човек може да понаучи и някои нови думички като експроприация, екзистенцминиум (типичен германец!) и др., а сравненията му и някои изрази са наистина уникални и звучат като реплики от сапунен сериал ("Кървави пари текат днес от General Motors") и много, много други :)
Радвам се, че видях снимката на автора след прочитането на книгата. Съветвам ви и вие да процедирате така. Просто си бях създала малко по различна представа за него.. Всъщност и той прилича на герой от Хари Потър, пак с кръгли очилца, ухилен и с пухкаво лице.. напомня ми малко на онзи рижавия приятел на Хари (извинете ме, че не помня името, но Хари Потър четох в девети клас под завивката с фенерче в ръка и спомените ми са малко избледнели).

Taйнитe свръх-възмoжнoсти нa чoвeшкия ум, автор: Нaндлaл Вaнвaри

Без да искам да налагам мнението си, но това беше по-смешно и от целенасочено забавните книги, които съм чела. В книгата се говори за телепатия, ясновидство, психометрия, хипноза, суеверия, сънища и астрални пътувания. Поне така пише на корицата. По принцип не се спирам на този раздел в книжарницата, но имах намерението да си купя някоя книга на Ванга (беше ми станало интересно как е придобила дарбата си), и видях тази книжка върху книгите за Ванга (мда, оказаха се доста повече от една и повечето просто описваха историите на хората, отишли при нея). Стана ми интересно, поне щях да се запозная с тези паранормални способности и как се проявяват при някои хора.
И въпреки факта, че книжката е около 300 страници, може би я 'прочетох' за около час. В началото добре, говори се как някои хора могат да виждат образи в кристално кълбо, други да четат мисли и т.н. След всяка глава има и практически (забележете) съвети как точно да гледаме на кристално кълбо или да развием ясновидските си способности (тези части направо ги пропуснах, далеч съм от мисълта, че съм ясновидка и още по-далеч от мисълта, че дори и да съм, с тази книжка ще си..развия способностите).
Като цяло има интересни неща, с които съм съгласна. Нека да сме наясно, изобщо не оспорвам съществването на всички тези явления. Напротив, вярвам в тях и за това исках да науча нещо повече. Чисто информативно. На всеки му звучат интересно думички като хипноза и OBE(out of body experience), но не очаквах толкова подробни описания как да ги постигнем. Относно последното, преди бях чела доста по въпроса за ОВЕ и го възприех по-сериозно. От тази книжка като ми стана смешно още някъде по средата, после вече не можах да възприема почти нищо сериозно.. Нека споделя и някои от най-интерсните моменти. Частта за суеверията е меко казано култова. Ако не сте знаели досега, нека ви предупредя, че си закриваме устата при прозяване, защото душата на човек може да излезе през устата му, или че ако срещу вас върви човек с бутилка в ръка, това означава финансови постъпления. Ако ви падне гущер на главата, това е знак за приходи, финансови успехи (бих се лишила от някой приход, само и само да не ми пада гущер на главата), а ако ви падне на челото - това е среща с любимия човек (10x god, че има телефони и мога просто да му се обадя, ако искам да се видим.. че това с гущера рядко ми се случва..). А, да не забравя, ако видите дървесна жаба, не я взимайте в ръка, защото може да се сдобиете с брадавица (слава богу, че повечето хора не взимат в ръка дървесна жаба, щом видят такава).
А пък ако видите жена с изпрано пране да върви срещу вас, сменете посоката - носи ви неуспехи за деня (мамо, извинявай, но ще се наложи да те избягвам!).
Ако ви изтръпват различни части от тялото, това е винаги знак за нещо. Ако примерно изтръпнете между гърдите (това не мога да си представя, честно), знак за секс.
За мое огромно съжаление открих, че разляното мляко носи нещастие (случва ми се всеки ден:((( )
Частта за съня е интересна. Тъй като авторът е нямало как да включи практични уроци как да сънваме, е написал малко повече факти за съня, доста от тях интересни. Като например, че сънищата на хората, занимаващи се с информатика и учени са по-организираи и подредени, а тези на хората на изкуството - по-освободени. И тук е даден даже и пример как един студент по физика крещял по време на сън "Неутронът ще избяга! Дръжте го !! ":D Тук пак има нещо като справочник (също като за суеверията), отново по азбучен ред, кое какво значи. Тъй като съм по-склонна да вярвам в тълкуването на сънища, реших даже да изпробвам придобития съновник. От всички неща, които сънувах, успях да намеря само думата 'легло', което означавало, че ще вдигам сватба..
Пълно е с цитати на известни личности и други интересни истории (като например как жена със силата на мисълта е разделила белтъка от жълтъка на едно яйце и е отслабнала с един килограм по време на действието). Горката, да дойде, ще й покажа как се прави със силата на двете ръце и без да отслабваш нито грам. Но важното е да има паранормално, да се радват хората.
Забавна книжка с практическо приложение:) Сега поне имам съновник и справочник на суеверията:) Ако имате нужда от съвет по някое от двете, можете да се обърнете към мен.
И нека да завърша с един цитат от книгата, който подозрително много напомня на онези познати на всички ни теле-ясновидци и теле-гадатели:
"Девет дни след оздравяването същият амулет трябвало да бъде хвърлен през рамо (!) в река, която тече на изток". (Не съм добре с ориентацията, мисля да си взема компас).
P.S. : Чак сега видях тея отпечатъци на ръчички на корицата..доста 'загадъчен' вид придават :D

Лидерството в един променен свят, Harvard Business Review

Първо, благодаря на всички, които погледнаха блога:). Надявам се, че няма да ви разочаровам. И тук, с риск съвсем да се въплътя в ролята на разчувствана актриса с първото Грами в ръка (е поне няма да споменавам Бог, мама и татко, не че те не заслужават), ще благодаря и на единствения си последовател :D Да си жив и здрав, Павка!:P
Ако все още не сте се отказали да четете това поради опасението, че така и няма да стигна до книгата.. : Тя всъщност е доста разнообразна - от историята за изключително хуманен и успешен проект на Hewlett-Packard във вероятно никому неизвестната област Купам (някъде в Индия) се преминава през смелото законодателство на Линкълн (тази глава ми хареса най-много) до кратки автобиографични истории на главните изпълнители директори на най-успешните фирми в света (HSBC,General Electric). Съдържа и доста информативна част за видовете мениджмънт, глобалната икономика, мултинационалните компании и много други, като примерите изместват теоретичната част и правят от книгата доста увлекателно четиво.
Със сигурност мисля да я прочета отново.Книгата ще е доста интересна за тези от вас, които се интересуват от икономика и мениджмънт. Освен новите гледни точки и стратегически идеи, тя определено ще остави във вас възхищение от тези изключителни хора, превърнали се светноизвестни лидери.
Като цяло съм много доволна от всичко на Harvard Business Review и на The Economist, което съм чела. Книжките са еднотипни, макар и не поредица, бели с големи заглавия и твърди корици, изглеждат доста добре и са много съдържателни. Повечето са с бизнес насоченост и някои от тях са по-скоро практични, другите са повече от образователни и могат да се конкурират с всеки един учебник по икономика, при това доста по-съвременни. Издателството е "Класика и стил" и ако се обичате Бизнес/Икономическа/Финансова/ Мениджмънт и т.н. литература, това е издателството за вас.

Англичаните: Портрет на един народ, автор: Джеръми Паксман

Днес случайно се сетих да я препоръчам на един колега, та нека да кажа две думи и за другите, които следят блога (:D тук чак ми стана смешно, винаги съм била голям оптимист). Книгата е вероятно най-сполучливата остроумно-забавна комбинация, на която съм попадала. Информативна е, има доста статистика и исторически факти, но пък авторът разнообразява със страшно интересен и хумористичен на места стил. Жалко, че книгата в момента не е в мен, за да цитирам някои от шегите.(Ще вмъкна намереното в нета, но при първа възможност ще се добера и до нея и ще цитирам най-смешното, заслужава си да се види). Помня примерно, че беше изброил всички изрази, възникнали в резултат на омразата между англичани и фрацузи, както и 'факта', че единственото общо нещо между тях е ..морето :). Паксман сякаш през цялото време се опитва да направи паралел между всички всеобщо известни представи за англичаните като народ и реалността. Казвам паралел, а не контраст, защото изглежда повечето степеотипи за англичаните, които мразят французите, мразят шотландците, не са особено разговорливи, но винаги са престорено гостоприемни, сдържани, не отдават голямо значение на храната и секса и т.н., се оказва в голяма степен вярно.("Имало едно време англичани, които знаели точно какво представляват. Съществувал огромен списък с подходящи прилагателни. Учтиви, уравновесени, въздържани хора, които предпочитат грейка в леглото пред редовен полов живот – въпросът как са се възпроизвеждали си остава една от големите мистерии на западната цивилизация"). Може би историята ми дойде малко в повече, признавам. Но пък в нейния ход и под нейно влияние се формират тези характеристики, някои от тях достойни за възхищение, а някой - усмивани в цял свят. Дозата хумор и самоирония е жизненоважна за книгата, иначе човек може да реши, че цифрите са прекалено много и да се откаже :)
Препоръчвам я на всеки. Ето и малък откъс:
"По-скоро създатели, отколкото мислители, по-скоро писатели, отколкото художници, градинари, но не и готвачи. Оковани в класови предразсъдъци и традиции, неспособни да изразяват чувствата си. Със силно развито чувство за дълг и непреклонност, граничеща с непонятното. “Да му се не види, останах без крак!” – възкликнал лорд Ъксбридж сред експлодиращите гранати на бойното поле при Ватерло. “Вярно, да му се не види!” – бил отговорът на фелдмаршал Уелингтън. Съгласно легендата, в наводнените окопи при Сома един смъртно ранен войник казал само, че “не бива да мърмоли”. Честта се считала за най-ценното притежание на един англичанин. Били верни и благонадеждни. Думата на английския джентълмен струвала колкото полица, подписана с кръв."

P.S. : Ако откъсът ви е харесал, най-вероятно ще ви допаднат и книгите на П.Г.Удхаус. Хуморът може да е типичнно 'английски' като стил, но съм се смяла с глас на приключенията на Джийвс. :)

Малко класика - Портретът на Дориан Грей, автор: Оскар Уайлд

"За мен красотата е чудо на чудесата. Само ограничените хора не съдят по външността. Истинската тайна на света е заключена във видимото, не в невидимото".
Оскар Уайлд

Първо да отбележа, че според мен тази книга си заслужава да бъде прочетена от всеки и съм безкрайно благодарна на човека, който ми я даде. Това е една от книгите, които не се забравят и оставят вечни противоречия и вътрешни спорове във всеки, наред с възхищението от самото произведение.
Мога да кажа, че никога не съм попадала на нещо с по-оригинален и необикновен замисъл. Цялата книга представлява една метафора, изобразява една идея.. на пръв поглед. А всъщност идеите са много, и все противоречиви. Това е сблъсъкът на човешките идеали и най-вече изборът. Изборът между доброто и злото и колко тънка и лесна за преминаване е границата. Четейки репликите на всеки от героите, всеки би могъл да те убеди еднакво добре в инстинността на неговия избор. В един момент симпатизираш на добрия и в следващия вече думите на злодея звучат по-естествено от всякога. Защото пороците са описани по-скоро съблазнително, отколкото осъдително. Всички сме чували един цитат, който е именно от тази книга : Единственият начин да победиш изкушението, е да му се отдадеш. (The only way to get rid of a temptation is to yield it). Това би казал лошият в случая, но незнайно защо на всички ни звучи като универсална истина...
Но това противоречие се изчерва още в началото на книгата.Да, може би няма нищо лощо човек да се отдава на изкушението, да прегреши понякога или какво е животът, ако не за да се забавляваме. Но по-нататък става невъзможно да симпатизираме на главния герой с чудовищните му действия. Според мен пагубното поведение (както може би и добротата) се възпроизвеждат. Просто такава е човешката природа.. този, който започне с безобидно прегрешение, може да стигне до най-ужасното престъпление с плашеща лекота.
И все пак, прекалено много се отплеснах от основната тема. Оскар Уайлд принадлежи към писателите - естети. Всъщност тази категория е странна..всеки може да бъде естет. Според мен това е дори естественото състояние на всички ни. Никой не може да ме убеди, че ние нямаме естествен инстинкт за красотата и че не го следваме. Въпросът е доколко му се подчиняваме... Според автора във външната красота е заложена вътрешната. Той извисява красотата в култ. "Естетизмът е търсене знаците на красотата. Това е науката, с която хората откриват взаимосвързаността на изкуствата... По-точно казано, това е търсене тайната на живота... Стремежът към красотата е една по-възвишена форма на стремеж към живот."
Дориан Грей е красивият герой от книгата. Красив и непорочен в началото, той постепенно се превръща в зловеш образ, все толкова красив... Той 'заключва' своята красота в един портрет, така че портретът да се променя, а той - не. Всяко страдание, всяка жестокост, всяко нараняване по съвършенното му тяло се отразява на портрета, а не върху него. Така той продължава да изглежда млад и непорочен, а всъщност деградира като човек, стига дори и убийство..Той е красив, впечатляващ и интелигентен..и напълно бездуховен. Достойният край събужда чувството ни за справедливост.
Надявам се да не съм споделила прекалено много от книгата, за да може да ви бъде интересна, и да съм споделила достатъчно, за да събудя интереса ви. (малко тафталогия, ама..):) Ако обичате да разисквате човешката природа, житейските принципи, общоприетите представи за доброто и злото, ако обичате красотата, но не винаги сте сигурни какво се крие зад нея.. това е книгата за вас - философска и задълбочена.
Авторът е невероятно колоритна, противоречива и болезнено откровена (особено за пуританска Англия) личност. За мен е гениален (което ми напомня на друга негова реплика "Да, публиката е винаги възхитителна и толерантна, прощава всичко, освен гения.")
Още негови цитати -- > http://literatura.net-bg.info/index.php?option=com_content&task=view&id=69&Itemid=45

Здрач, автор: Стефани Майър

Бях се запътила да излизам от книжарницата миналата седмица с две нови придобивки под ръка (една за икономическите показатели и една за загадките на човешкия ум). Много развълнувана, с леко чувство на вина (винаги си обещавам да не си купувам повече книги, отколкото имам време да прочета.. но книжарниците за мен са като магазините за обувки за Кари Брадшоу), подавах парите на касиерката и тогава това нещо изкочи пред очите ми. Всичко стана прекалено бързо, за да имам време да мисля... или дори да прочета рецензията на гърба. Видях само две думи 'любовна история' и тъй като не съм много голяма почитателка на този стил, реших да опитам нещо ново. Грабнах книжката в последния момент и още по-гузно я подадох на сърдитата касиерка (наистина не знам кой не би се радвал да работи в книжарница.. ). В няколко свободни минути от деня се зачетох и за 2-3 дена 500-те й страници вече бяха минали през очите и мислите ми с цялото си очарование. Тъй като все пак не си бях направила труда да прочета какво пише на гърба, нямах представа, че главният герой е вампир.. все пак не всеки си представя това като прочете 'любовен роман'. Не мога да опиша въодушевлението си, че не съм попаднала на някоя сълзлива история, а на нещо наистина оригинално и доста увлекателно. Не знам как мога да oпиша книгата освен завлядяваща.. Особено подходяща е за естети :) Има подробни описания на ослепителна красота на вампирите, хипнотизиращото им излъчване, неустоимо докосване и странно за всички.. неземната човечност на някои от тях. Доста оригинален замисъл, действието определено се развива без излишни отклонения и ретроспекции.. Най-странното е, докато я четох, всъщност разбрах, че в момента по кината има филм по нея. Не съм го гледала и не мога да го коментирам, но останах невероятно учудена в момента, в който видях снимката със актьорите, които изключително точно съвпадаха с образите в ума ми. Гледах и трейлъра и смятам, че създателите на филма определено са успели да уловят настроението и послението на самата книга, и са пресъздали всичко повече от умело. Нямам търпение да го изгледам, а днес, докато търсих снимката по-горе (при тези търсения май всеки път попадам на някакво находище ) открих, че е излязла и втора част "Новолуние". ("Тъй като това е най-тъмният период в живота на Бела, си помислих, че е подходящо да нарека книгата на най-тъмната нощ, нощ без луна.” - авторката). Определено заглавията са много добре подбрани, здрачът в първата част символизира онази част от деня, в която вампирите са най-спокойно и най-малко гладни и жадни, онази част точно преди настъпването на нощта и когато още един ден си отива. Е, аз мисля възможно най-скоро да изгледам филма и да изчета продължението. Ето ви и трейлърчето, приятно гледане!:)
P.S. : След тези финансови, политически и икономически теории, това определено ме пренесе в друг свят, подобно на "Ерагон" и "Хари Потър", но в по-зряла форма. Не е лощо човек да се докосва и до необикновеното чрез силата на думите.. стига после пак да се връща в реалността(сега чета "Кризата идва", тя вероятно е най-подходяща за тази цел:Р ).

Епоха на турбулентност, автор: Алън Грийнспан

А ето това е книжката, за която споменах в предната публикация. Страхотна книга. ("Книга" действително е по-уместно от невзрачното 'книжка', все пак е 650+ страници).Ествествено, ако се абстрахираме от всички обвинения към този човек и Федералния резерв. Като търсих изображението, попаднах на една друга, неизвестна за мен книга, изглежда е нова. Казва се "Балоните на Грийнспан: Епохата на невежеството във Федералния Резерв". Очевидно всеки може да заключи, че вероятно именно това е антитезата на въпросната книга на Грийнспан. Даже и със заглавието доста са се постарали:) Та не че се опитвам да го защитавам или одобрявам пълната дерегулация и безразборните кредити и политика на ниски лихвени проценти и всички подобни глупости... Не е това. По-скоро съветвам всеки да прочете книжката, преди да се впуска в обвинения. Те са основателни, въпросът е, че сякаш никой не забелязваше тези проблеми преди кризат, по-скоро никой не ги определяше като такива. Америка просперираше и изведнъж кризата дойде и всички си отвориха очита как е 'трябвало' да бъде управляван Федералния резерв, къде точно е 'сгрешила' Америка. Изглежда когато дойдат проблемите, първото нещо е да се намери някой виновен.. И кой, ако не човека на корицата. Да не говорим, че никой не определя сам финансовата политика, и че когато и политическите фактори се намесят, не се знае дали изобщо говорим за 'финансова' или само за 'политика'. И все пак, да кажа нещо и за книгата.
На мен лично ми прилича на съвременната версия на "Богатството на народите" на Адам Смит (те и като размер са почти еднакви :D), само дето с подробности за личния живот на автора, съпругата му, приятелите, любимата музика и т.н.
В първата част говори повече за себе си, откъде е тръгнал, как е почнал да пише различни публикации, как се е издигнал до това ниво..Звучи мотивиращо, но в никакъв случай пресилено, не като книжките от сорта "Как да стана милионер" или "Изкуството да си номер 1" и подобни (тук признавам, че импровизирах със заглавията). Доста умерено звучи човека, в никакъв случай горделиво или пресилено, с доза самокритика, ако е нужна, доста по-малка доза хумор (изглежда не е от най-забавните.. :)). Разказва как се е запознал с настоящата си съпруга, за някоя и друга връзка, но звучи като че прави анализ на икономическото състояние в страната (изглежда и любовните романи не са му слабост). Редовно вмъква нещо за проблемите с кръста си, аферата на Клинтън.. И така до втората, неформално обособена от мен като такава, част на книгата. Тук човек може да се запознае с основните икономически показатели и взаймодействието между тях в реални условия, както и развитието на всяка държава или група от държави поотделно, като даже са в отделни глави (предполагам за да помогне на американските читатели да се досетят, че примерно Китай и Бразилия не са на един континент ... just kidding:)). И общо взето всичко това е доста полезно за един икономист, особено ако е от по-любозателните и има много свободно време или попада редовно в задръствания и може да отдели на тази книга подобаващото внимание. Ако трябва да бъда честна, не я прочетох до края, оставила съм си за някой слънчев следобед заключителните думи, които впрочем се отнасят за икономическата криза в момента.
Доста ми хареса, наистина. И като задържаща вниманието на читателя, и като поясняваща страшно много неща и заради голямата доза споделяне на лично мнение. Естествено се опитвам да не се оставям сладкодумието му да ме омая и мисля да прочета в най-скоро време и антитезата.. Но се радвам, че погледнах и от другата гледна точка.. Нека направим като по филмите и решим поне да изслушаме обвиняемия преди да го осъдим, може пък да има нещо интересно за споделяне:)
На който не му се дават толкова пари или не е сигурен, че си струва, мога да му я дам. Даже вече имам един желаещ в списъка, затова може да се наложи да изчакате.
Приятно четене!

Втори шанс-Трима президенти и кризата на Американската Суперсила, автор: Збигнев Бжежински

Не ми се искаше за започвам новия ми блог точно с тази книга.. но тъй като реших в него да говоря за книгите, които чета в момента, май нямам друг избор. Книжката не е лоша, но според мен е написана доста сухо и се чете изключително бавно, въпреки не особено големия й обем. Прочетох книгата на Грийнспан, където той говореше за отношенията си с различните президенти и, въпреки не особено голямото ми влечение към политиката, тези части от книгата ми станаха доста интересни. Та реших да прочета нещо по въпроса и попаднах на това. Авторът, освен че има най-странното име, което съм чувала, изглежда прекалено обсебен от официалните версии по повечето политически въпроси и изключително рядко споделя нещо от личен опит. Това създаде у мен донякъде недоверие, тъй като това е човек, който лично се е срещал и е работил с въпросните и въпреки това произведението му звучи повече като учебник по история. Единствената бегла проява на лична оценка са думите "работил съм с него", "срещнахме се няколко пъти", сложени в скоби след постното описание на даден политик. Интересното е, че човекът доста добре описва как личността на един човек, който по стечения на обстоятелствата се оказва глобален лидер, може да промени целия свят. Единият е описан като разумен, другият като фанатик на тема тероризъм.. нищо ново, но авторът доста добре е уловил стила на всеки от тях. Доста забавна е последната част..за г-н Буш :D Най-забавният момент от книгата беше описанието на срещата на Буш с Владимир Путин, след която Буш казва следното "Успях да го погледна в очите. Надникнах в неговата душа". Това ми напомня на едно друго комично изказване във връзка с Путин, направено от Джон Маккейн, което звучеше горе-долу така : "Когато погледна в очите на Путин, виждам само три неща .. "К, Г и Б". :)
Книжката си струва да се прочете с образователна цел, има доста факти и таблички с най-важните събития, стратегически карти и подобни, връща ме в годините в гимназията преди часа по История..но този път героите са други:)