Кризата идва, автор : Макс Оте

Най-накрая един автор с нормално име..:) Книгата е посветена на жена и мъж, неизвестни за мен, което чак сега забелязах. Не знам кой би се трогнал, че са му посветили икономическа книга, но пък може да има скрито "между редовете" емоционално послание, недоловено от мен.
Горещо препоръчвам книгата на всеки! Уникално произведение, докато го четеш, имаш чувството, че авторът по-скоро анализира икономическото състояние в момента. В действителност човекът е написал книжката преди няколко години и си прави прогнози. Не знам дали е надарен с някаква нечовешка интуиция, по-скоро просто е анализирал доста явления и последствията от тях. Което още веднъж ме убеди във факта, че кризата си е била напълно предсказуема и предотвратима.
Тъй като дипломната ми работа е на подобна тема, започнах да си подчертавам някои интересни неща, които може да се окажат релевантни. Но почти на всяка страница попадах на нещо такова и реших просто да отбелязвам с едни малки жълти листчета тези части от книгата. Сега тя по-скоро жълтее поради множеството листчета..Просто не можах да се сдържа, определено има много добри попадения, да не говорим, че Оте редовно вкарва някакви 'лафчета' и това я прави още по-интересна. Някои части са трудни за разбиране, ако човек няма повече от основни икономически познания.
И сега нека споделя някои набелязани от мен моменти от четивото. Споделя се тезата, че кризите са нормално явление при всяка стопанска дейности и че държавата почти не участва в този процес - преекспонирането е следствие от еуфорията и паниката на много отделни индивиди. И действително, ако се замислим за повечето балони, създадени през последното десетилетие, бихме се съгласили с това твърдение.Говори се за Bretton Woods ("един невероятно красив масив (Белите планини), населен с мечки"), създаването на МВФ, Световната банка, златния стандарт. Цяла глава е посветена на "империята на дълговете". Между другото се споменават и някои любопитни факти (например, че кредитната карта е открита на вечеря, когато виден управител не можал да си плати сметката, защото си е забравил парите). Малка, но доста поучителна част, е посветена и на Лорън Бъфет, като той е описан в най-добрата възможна светлина и има множество негови реплики, всички много оригинални : "Той бе сигурен, че ако успее да се раздели с всички деривати, ще успее да разбере смисъла на сентенцията "Жена ми избяга с моя най-добър приятел и той много ми липсва" :) Авторът обръща внимание още на абсолютно изкривената статистика на Америка (това действително е доста интересно) и обяснява "къде е шмекерлъкът" в цялата работа. Говори и за централните банки, като се спира на последните трима шефове на Федералния Резерв и сякаш е доволен само от първия от тях (Волкер). Като цяло тази част е озаглавена "Съмнителната магия на Алън Грийнспан".. Като прочетох това, ми дойде на ум, че всъщност Грийнспан доста ми напомня на Хари Потър в трета възраст. Тук на няколко места се споменава как въпросният използва толкова сложни и заплетени изречения, че всъщност не казва нищо..каквата дефакто е целта му. Самият той казва "Казвам нещата малко по този начин, малко по онзи начин и тотално ги заплитам".Дето се вика, No Comment..Последните глави са посветени на Япония и на Европа, като авторът е твърде убеден в изчезването на еврото. Човек може да понаучи и някои нови думички като експроприация, екзистенцминиум (типичен германец!) и др., а сравненията му и някои изрази са наистина уникални и звучат като реплики от сапунен сериал ("Кървави пари текат днес от General Motors") и много, много други :)
Радвам се, че видях снимката на автора след прочитането на книгата. Съветвам ви и вие да процедирате така. Просто си бях създала малко по различна представа за него.. Всъщност и той прилича на герой от Хари Потър, пак с кръгли очилца, ухилен и с пухкаво лице.. напомня ми малко на онзи рижавия приятел на Хари (извинете ме, че не помня името, но Хари Потър четох в девети клас под завивката с фенерче в ръка и спомените ми са малко избледнели).

Епоха на турбулентност, автор: Алън Грийнспан

А ето това е книжката, за която споменах в предната публикация. Страхотна книга. ("Книга" действително е по-уместно от невзрачното 'книжка', все пак е 650+ страници).Ествествено, ако се абстрахираме от всички обвинения към този човек и Федералния резерв. Като търсих изображението, попаднах на една друга, неизвестна за мен книга, изглежда е нова. Казва се "Балоните на Грийнспан: Епохата на невежеството във Федералния Резерв". Очевидно всеки може да заключи, че вероятно именно това е антитезата на въпросната книга на Грийнспан. Даже и със заглавието доста са се постарали:) Та не че се опитвам да го защитавам или одобрявам пълната дерегулация и безразборните кредити и политика на ниски лихвени проценти и всички подобни глупости... Не е това. По-скоро съветвам всеки да прочете книжката, преди да се впуска в обвинения. Те са основателни, въпросът е, че сякаш никой не забелязваше тези проблеми преди кризат, по-скоро никой не ги определяше като такива. Америка просперираше и изведнъж кризата дойде и всички си отвориха очита как е 'трябвало' да бъде управляван Федералния резерв, къде точно е 'сгрешила' Америка. Изглежда когато дойдат проблемите, първото нещо е да се намери някой виновен.. И кой, ако не човека на корицата. Да не говорим, че никой не определя сам финансовата политика, и че когато и политическите фактори се намесят, не се знае дали изобщо говорим за 'финансова' или само за 'политика'. И все пак, да кажа нещо и за книгата.
На мен лично ми прилича на съвременната версия на "Богатството на народите" на Адам Смит (те и като размер са почти еднакви :D), само дето с подробности за личния живот на автора, съпругата му, приятелите, любимата музика и т.н.
В първата част говори повече за себе си, откъде е тръгнал, как е почнал да пише различни публикации, как се е издигнал до това ниво..Звучи мотивиращо, но в никакъв случай пресилено, не като книжките от сорта "Как да стана милионер" или "Изкуството да си номер 1" и подобни (тук признавам, че импровизирах със заглавията). Доста умерено звучи човека, в никакъв случай горделиво или пресилено, с доза самокритика, ако е нужна, доста по-малка доза хумор (изглежда не е от най-забавните.. :)). Разказва как се е запознал с настоящата си съпруга, за някоя и друга връзка, но звучи като че прави анализ на икономическото състояние в страната (изглежда и любовните романи не са му слабост). Редовно вмъква нещо за проблемите с кръста си, аферата на Клинтън.. И така до втората, неформално обособена от мен като такава, част на книгата. Тук човек може да се запознае с основните икономически показатели и взаймодействието между тях в реални условия, както и развитието на всяка държава или група от държави поотделно, като даже са в отделни глави (предполагам за да помогне на американските читатели да се досетят, че примерно Китай и Бразилия не са на един континент ... just kidding:)). И общо взето всичко това е доста полезно за един икономист, особено ако е от по-любозателните и има много свободно време или попада редовно в задръствания и може да отдели на тази книга подобаващото внимание. Ако трябва да бъда честна, не я прочетох до края, оставила съм си за някой слънчев следобед заключителните думи, които впрочем се отнасят за икономическата криза в момента.
Доста ми хареса, наистина. И като задържаща вниманието на читателя, и като поясняваща страшно много неща и заради голямата доза споделяне на лично мнение. Естествено се опитвам да не се оставям сладкодумието му да ме омая и мисля да прочета в най-скоро време и антитезата.. Но се радвам, че погледнах и от другата гледна точка.. Нека направим като по филмите и решим поне да изслушаме обвиняемия преди да го осъдим, може пък да има нещо интересно за споделяне:)
На който не му се дават толкова пари или не е сигурен, че си струва, мога да му я дам. Даже вече имам един желаещ в списъка, затова може да се наложи да изчакате.
Приятно четене!

Втори шанс-Трима президенти и кризата на Американската Суперсила, автор: Збигнев Бжежински

Не ми се искаше за започвам новия ми блог точно с тази книга.. но тъй като реших в него да говоря за книгите, които чета в момента, май нямам друг избор. Книжката не е лоша, но според мен е написана доста сухо и се чете изключително бавно, въпреки не особено големия й обем. Прочетох книгата на Грийнспан, където той говореше за отношенията си с различните президенти и, въпреки не особено голямото ми влечение към политиката, тези части от книгата ми станаха доста интересни. Та реших да прочета нещо по въпроса и попаднах на това. Авторът, освен че има най-странното име, което съм чувала, изглежда прекалено обсебен от официалните версии по повечето политически въпроси и изключително рядко споделя нещо от личен опит. Това създаде у мен донякъде недоверие, тъй като това е човек, който лично се е срещал и е работил с въпросните и въпреки това произведението му звучи повече като учебник по история. Единствената бегла проява на лична оценка са думите "работил съм с него", "срещнахме се няколко пъти", сложени в скоби след постното описание на даден политик. Интересното е, че човекът доста добре описва как личността на един човек, който по стечения на обстоятелствата се оказва глобален лидер, може да промени целия свят. Единият е описан като разумен, другият като фанатик на тема тероризъм.. нищо ново, но авторът доста добре е уловил стила на всеки от тях. Доста забавна е последната част..за г-н Буш :D Най-забавният момент от книгата беше описанието на срещата на Буш с Владимир Путин, след която Буш казва следното "Успях да го погледна в очите. Надникнах в неговата душа". Това ми напомня на едно друго комично изказване във връзка с Путин, направено от Джон Маккейн, което звучеше горе-долу така : "Когато погледна в очите на Путин, виждам само три неща .. "К, Г и Б". :)
Книжката си струва да се прочете с образователна цел, има доста факти и таблички с най-важните събития, стратегически карти и подобни, връща ме в годините в гимназията преди часа по История..но този път героите са други:)