Паулу Коелю: Победителят е сам

"Новият роман на автора на „Алхимикът” носи всички елементи на трилъра, но всъщност е проникновен портрет на човечеството днес, тласкано от желанието за слава, признание и успех." Първо, не знам защо винаги акцентират винаги върху тоя Алхимик. От всичките му книги първата беше една от тези, които най-малко ми хареса.. И от тази не останах дълбоко впечатлена, ако трябва да съм честна. Като идея е добра, почти уникална.. Обаче някъде по пътя идеята леко се губи. Главният герой е решил да 'разрушава светове', убивайки хора, но по-странното е, че духът на първата му жертва го следва през целия му път, успокоявайки го, че това, което върши, е правилно... Така нашият герой, Игор, убива сума ти невинни хора, уж в името на любовта, а после разбира, че не било това смисълът, и убива и любовта на живота си.. Едни от 'победителите' в книгата, които не се оказват нито убити, нито прекалено заслепени от блясъка и разкоша, се оказват две лесбийки, които нито са сами, нито се опитват да победят нещо.. А Игор в крайна сметка не е наказан, прибира си се с частното самолетче в Русия, дълбоко убеден в правотата си, която и един път в книгата не е опровергана. Съжалявам, че разсъжденията ми вероятно звучат малко повърхностно, но очаквах нещо повече от автора. Нещо по-задълбочено може би. Това, което ме ядоса е фактът, че книжката звучи сякаш е написана само за да има следваща и да се печелят пари, а заглавието и лъскавата корица говорят за доста добра маркетинг стратегия. И тъй като съм чела всички книги на този автор и съм ги намерила за доста добри, мисля, че е напълно нормално да се подразня. Все пак не бих пропуснала да я прочета. Нека да каже и нещо хубаво все пак..Имаше много добри моменти, ето и някои от тях:
Тя винаги се усланяше на четири сили, които я ръководеха - любов, смърт, власт и време. Трябва да обичаме, защото Господ ни обича. Трябва да осъзнаваме смъртта, за да разберем по-добре живота си. Трябва да се борим, за да израстнем - но без да падаме в капана на властта, с която се сдобиваме, защото знаем, че тя не струва пукната пара. Най-накрая трябва да приемем, че нашата душа - макар и вечна - в настоящия момент е в плен на времето с неговите възможности и ограничения.
---
Хората оценяват едно нещо само когато в даден момент са се съмнявали дали ще го получат, или не.
---
Означава просто да унищожиш един свят. Вселената свършва там. Всичко онова, което човек е видял, всички хубави и лоши неща, изпречили се на пътя му, всички мечти, надежди, провали и победи, всички престава да съществува. Когато това море пред нас понесе песъчинка към дълбините, цяла Европа става по-малко. Разбира се, че не можем да го усетим, защото е просто една песъчинка. Но в този момент континентът се смалява.
Според мен всяка книга си струва да бъде прочетена, тази също, дори само защото ще видите няколко реда, които ще променят нещо във вас, както аз намерих тези. Така че, ако не съм успяла да ви разубедя, приятно четене:)