"За мен красотата е чудо на чудесата. Само ограничените хора не съдят по външността. Истинската тайна на света е заключена във видимото, не в невидимото".
Оскар Уайлд
Първо да отбележа, че според мен тази книга си заслужава да бъде прочетена от всеки и съм безкрайно благодарна на човека, който ми я даде. Това е една от книгите, които не се забравят и оставят вечни противоречия и вътрешни спорове във всеки, наред с възхищението от самото произведение.
Мога да кажа, че никога не съм попадала на нещо с по-оригинален и необикновен замисъл. Цялата книга представлява една метафора, изобразява една идея.. на пръв поглед. А всъщност идеите са много, и все противоречиви. Това е сблъсъкът на човешките идеали и най-вече изборът. Изборът между доброто и злото и колко тънка и лесна за преминаване е границата. Четейки репликите на всеки от героите, всеки би могъл да те убеди еднакво добре в инстинността на неговия избор. В един момент симпатизираш на добрия и в следващия вече думите на злодея звучат по-естествено от всякога. Защото пороците са описани по-скоро съблазнително, отколкото осъдително. Всички сме чували един цитат, който е именно от тази книга : Единственият начин да победиш изкушението, е да му се отдадеш. (The only way to get rid of a temptation is to yield it). Това би казал лошият в случая, но незнайно защо на всички ни звучи като универсална истина...
Но това противоречие се изчерва още в началото на книгата.Да, може би няма нищо лощо човек да се отдава на изкушението, да прегреши понякога или какво е животът, ако не за да се забавляваме. Но по-нататък става невъзможно да симпатизираме на главния герой с чудовищните му действия. Според мен пагубното поведение (както може би и добротата) се възпроизвеждат. Просто такава е човешката природа.. този, който започне с безобидно прегрешение, може да стигне до най-ужасното престъпление с плашеща лекота.
И все пак, прекалено много се отплеснах от основната тема. Оскар Уайлд принадлежи към писателите - естети. Всъщност тази категория е странна..всеки може да бъде естет. Според мен това е дори естественото състояние на всички ни. Никой не може да ме убеди, че ние нямаме естествен инстинкт за красотата и че не го следваме. Въпросът е доколко му се подчиняваме... Според автора във външната красота е заложена вътрешната. Той извисява красотата в култ. "Естетизмът е търсене знаците на красотата. Това е науката, с която хората откриват взаимосвързаността на изкуствата... По-точно казано, това е търсене тайната на живота... Стремежът към красотата е една по-възвишена форма на стремеж към живот."
Дориан Грей е красивият герой от книгата. Красив и непорочен в началото, той постепенно се превръща в зловеш образ, все толкова красив... Той 'заключва' своята красота в един портрет, така че портретът да се променя, а той - не. Всяко страдание, всяка жестокост, всяко нараняване по съвършенното му тяло се отразява на портрета, а не върху него. Така той продължава да изглежда млад и непорочен, а всъщност деградира като човек, стига дори и убийство..Той е красив, впечатляващ и интелигентен..и напълно бездуховен. Достойният край събужда чувството ни за справедливост.
Надявам се да не съм споделила прекалено много от книгата, за да може да ви бъде интересна, и да съм споделила достатъчно, за да събудя интереса ви. (малко тафталогия, ама..):) Ако обичате да разисквате човешката природа, житейските принципи, общоприетите представи за доброто и злото, ако обичате красотата, но не винаги сте сигурни какво се крие зад нея.. това е книгата за вас - философска и задълбочена.
Авторът е невероятно колоритна, противоречива и болезнено откровена (особено за пуританска Англия) личност. За мен е гениален (което ми напомня на друга негова реплика "Да, публиката е винаги възхитителна и толерантна, прощава всичко, освен гения.")
Още негови цитати -- > http://literatura.net-bg.info/index.php?option=com_content&task=view&id=69&Itemid=45
Преди 15 години
0 коментара:
Публикуване на коментар