Кризата идва, автор : Макс Оте

Най-накрая един автор с нормално име..:) Книгата е посветена на жена и мъж, неизвестни за мен, което чак сега забелязах. Не знам кой би се трогнал, че са му посветили икономическа книга, но пък може да има скрито "между редовете" емоционално послание, недоловено от мен.
Горещо препоръчвам книгата на всеки! Уникално произведение, докато го четеш, имаш чувството, че авторът по-скоро анализира икономическото състояние в момента. В действителност човекът е написал книжката преди няколко години и си прави прогнози. Не знам дали е надарен с някаква нечовешка интуиция, по-скоро просто е анализирал доста явления и последствията от тях. Което още веднъж ме убеди във факта, че кризата си е била напълно предсказуема и предотвратима.
Тъй като дипломната ми работа е на подобна тема, започнах да си подчертавам някои интересни неща, които може да се окажат релевантни. Но почти на всяка страница попадах на нещо такова и реших просто да отбелязвам с едни малки жълти листчета тези части от книгата. Сега тя по-скоро жълтее поради множеството листчета..Просто не можах да се сдържа, определено има много добри попадения, да не говорим, че Оте редовно вкарва някакви 'лафчета' и това я прави още по-интересна. Някои части са трудни за разбиране, ако човек няма повече от основни икономически познания.
И сега нека споделя някои набелязани от мен моменти от четивото. Споделя се тезата, че кризите са нормално явление при всяка стопанска дейности и че държавата почти не участва в този процес - преекспонирането е следствие от еуфорията и паниката на много отделни индивиди. И действително, ако се замислим за повечето балони, създадени през последното десетилетие, бихме се съгласили с това твърдение.Говори се за Bretton Woods ("един невероятно красив масив (Белите планини), населен с мечки"), създаването на МВФ, Световната банка, златния стандарт. Цяла глава е посветена на "империята на дълговете". Между другото се споменават и някои любопитни факти (например, че кредитната карта е открита на вечеря, когато виден управител не можал да си плати сметката, защото си е забравил парите). Малка, но доста поучителна част, е посветена и на Лорън Бъфет, като той е описан в най-добрата възможна светлина и има множество негови реплики, всички много оригинални : "Той бе сигурен, че ако успее да се раздели с всички деривати, ще успее да разбере смисъла на сентенцията "Жена ми избяга с моя най-добър приятел и той много ми липсва" :) Авторът обръща внимание още на абсолютно изкривената статистика на Америка (това действително е доста интересно) и обяснява "къде е шмекерлъкът" в цялата работа. Говори и за централните банки, като се спира на последните трима шефове на Федералния Резерв и сякаш е доволен само от първия от тях (Волкер). Като цяло тази част е озаглавена "Съмнителната магия на Алън Грийнспан".. Като прочетох това, ми дойде на ум, че всъщност Грийнспан доста ми напомня на Хари Потър в трета възраст. Тук на няколко места се споменава как въпросният използва толкова сложни и заплетени изречения, че всъщност не казва нищо..каквата дефакто е целта му. Самият той казва "Казвам нещата малко по този начин, малко по онзи начин и тотално ги заплитам".Дето се вика, No Comment..Последните глави са посветени на Япония и на Европа, като авторът е твърде убеден в изчезването на еврото. Човек може да понаучи и някои нови думички като експроприация, екзистенцминиум (типичен германец!) и др., а сравненията му и някои изрази са наистина уникални и звучат като реплики от сапунен сериал ("Кървави пари текат днес от General Motors") и много, много други :)
Радвам се, че видях снимката на автора след прочитането на книгата. Съветвам ви и вие да процедирате така. Просто си бях създала малко по различна представа за него.. Всъщност и той прилича на герой от Хари Потър, пак с кръгли очилца, ухилен и с пухкаво лице.. напомня ми малко на онзи рижавия приятел на Хари (извинете ме, че не помня името, но Хари Потър четох в девети клас под завивката с фенерче в ръка и спомените ми са малко избледнели).