Новолуние, автор: Стефани Майър

Най-накрая!!! Продълженията на Здрач вече са факт, а това е първото от тях. За мое най-голямо щастие и в ущърб на личната ми касова наличност, забелязах и другите две части. Не помня даже откога не съм чела книга толкова бързо. Само в банята дето не влязох с нея, макар че можеше да изпробвам колко са твърди твърдите корици..Като говоря за тази поредица се сещам за сестра ми, която също много се запали и след като не й казах дали Бела умира в края на първата част, тя прочела последната страница, уверила се, че Бела ще живее и тогава продължила да чете. По средата просто изглежда много се е привързала към нея и решила, че ако умре, ще го понесе много тежко и няма да продължава да чете.
Та изводът е, че героите наистина ти влизат под кожата. И те, и любовта им..любов между човек и вампир. То изобщо в тази история любов между човек и човек май няма. Всички други комбинации обаче са налице.В тази част се появява дори въролак. И се радвам, че някой не ми го беше казал преди да я прочета, защото не съм особено запалена по фантастиката и вероятно нямаше да погледна книга за вампири, върколаци и подобни. Истината е, че това е нещо много по-различно от история за митични същества. Това може би й придава доста по-мистериозен привкус, но определено не се създава усещането за свят, който няма никакви допирни точки с реалния и не е от онези поредици, където трябва да изчетеш поне първите две книги, за да свикнеш със всички странни измислени имена и всички несъществуващи същества (според мен тези абстракции изобщо не влияят добре на психиката, искам да кажа тези книги от типа на hard версия на Хари Потър..). Тук усещането за реалност не само съществува, ами направо е в повече.. Явно авторката е доста талантлива, защото на моменти забравяш, че това е измислица.
През повече от половината книга Едуард никакъв го няма и искрено съжаляваш за това, после започваш да симпатизираш на новия главен герой, но някакси не е същото. Както и за Бела, така и за читателя, никой никога няма да е като него. Няма смисъл да я разказвам цялата, действието се развива бързо, постоянно се случва нещо, а Стефани Майър има уникален стил. Просто има някакъв съвременен, доста често забавен начин на изразяване, който веднага те грабва. А когато стане дума за емоции, изяществото на описанието им е несравнимо. И когато прочетеш книгата, знаеш че не си прочел история за вампири и странни същества, а история за истинската любов. Но тук има нещо по-различно. Описва се силата на чувството, но най-вече те връхлита усещане за красота. Може би това отличава добрите писатели. Може би добрите могат да пишат красиво, а другите просто използват думите като средство за изразяване.
Ако сте гледали филма и ви е харесал, ще трябва да почакате поне към половин година, защото продължението излиза чак ноември. Но дотогава може да прочетете цялата поредица.:)