Англичаните: Портрет на един народ, автор: Джеръми Паксман

Днес случайно се сетих да я препоръчам на един колега, та нека да кажа две думи и за другите, които следят блога (:D тук чак ми стана смешно, винаги съм била голям оптимист). Книгата е вероятно най-сполучливата остроумно-забавна комбинация, на която съм попадала. Информативна е, има доста статистика и исторически факти, но пък авторът разнообразява със страшно интересен и хумористичен на места стил. Жалко, че книгата в момента не е в мен, за да цитирам някои от шегите.(Ще вмъкна намереното в нета, но при първа възможност ще се добера и до нея и ще цитирам най-смешното, заслужава си да се види). Помня примерно, че беше изброил всички изрази, възникнали в резултат на омразата между англичани и фрацузи, както и 'факта', че единственото общо нещо между тях е ..морето :). Паксман сякаш през цялото време се опитва да направи паралел между всички всеобщо известни представи за англичаните като народ и реалността. Казвам паралел, а не контраст, защото изглежда повечето степеотипи за англичаните, които мразят французите, мразят шотландците, не са особено разговорливи, но винаги са престорено гостоприемни, сдържани, не отдават голямо значение на храната и секса и т.н., се оказва в голяма степен вярно.("Имало едно време англичани, които знаели точно какво представляват. Съществувал огромен списък с подходящи прилагателни. Учтиви, уравновесени, въздържани хора, които предпочитат грейка в леглото пред редовен полов живот – въпросът как са се възпроизвеждали си остава една от големите мистерии на западната цивилизация"). Може би историята ми дойде малко в повече, признавам. Но пък в нейния ход и под нейно влияние се формират тези характеристики, някои от тях достойни за възхищение, а някой - усмивани в цял свят. Дозата хумор и самоирония е жизненоважна за книгата, иначе човек може да реши, че цифрите са прекалено много и да се откаже :)
Препоръчвам я на всеки. Ето и малък откъс:
"По-скоро създатели, отколкото мислители, по-скоро писатели, отколкото художници, градинари, но не и готвачи. Оковани в класови предразсъдъци и традиции, неспособни да изразяват чувствата си. Със силно развито чувство за дълг и непреклонност, граничеща с непонятното. “Да му се не види, останах без крак!” – възкликнал лорд Ъксбридж сред експлодиращите гранати на бойното поле при Ватерло. “Вярно, да му се не види!” – бил отговорът на фелдмаршал Уелингтън. Съгласно легендата, в наводнените окопи при Сома един смъртно ранен войник казал само, че “не бива да мърмоли”. Честта се считала за най-ценното притежание на един англичанин. Били верни и благонадеждни. Думата на английския джентълмен струвала колкото полица, подписана с кръв."

P.S. : Ако откъсът ви е харесал, най-вероятно ще ви допаднат и книгите на П.Г.Удхаус. Хуморът може да е типичнно 'английски' като стил, но съм се смяла с глас на приключенията на Джийвс. :)