Четецът, автор: Бернхард Шлинк

"Голи са без книги народите, гола е безкнижната душа, ненапоявана от божия дъжд на буквите." Константин Кирил Философ
Трогателна книга. Не мога да намеря по-подходяща дума. История за любов, вина, разкаяние, за изгубеното истинско щастие..Това е една от книгите, които не завършват с последната страница.. Отгръщаш я, оставяш книгата настрана, а историята още е жива в съзнанието си с всичките си въпроси, трагизъм и красота. Главният герой се влюбва в жена, с 20 години по-възрастна от него(Хана). Той е на 15, а тя ня 35. Работи като кондукторка, неграмотна е, но през целия си живот крие това и бяга от всичко, което може да я разобличи. Двамата се влюбват и той започва да й чете, четенето се превръща в любовна игра, а времето, прекарано заедно - в най-незабравимите мигове в живота на младежа. Той запомня различни сцени, как тя си обува дългите чорапи, как кара колело и роклята й се развява, как омагьосана гледа всички книги в кабинета на баща му.. Докато четох това, сигурно за първи път се замислих върху това и осъзнах, че действително нашите спомени за хората и преживяванията много рядко са цялостни. Ние помним само отделни картини, моментни 'снимки'в ума ми. Всъщност спомените са като филмова лента, само запечатани кадри, но не можем да пуснем в ума си целия филм, а и има толкова сцени, които просто са се изтрили.
И така, следва внезапната ряздяла, Хана си заминава, а момчето така и не успява да я забрави. Опитва се да я види във всяка жена, но никоя няма нейните движения, поглед, миризма.. Той става студент по право и присъства на целия процес по осъждането на служещите за СС в конц-лагерите, като главната обвиняема е .. Хана. След толкова години той разбира миналото, досеща се й за тайната й.. Моят съвет е да гледате и филма, той пресъздава страхотно усещането на цялата книга и й предава дори повече емоционалност. Нататък историята става истински шедьовър.. Красива, пленителна, най-вече трогателна. История за закъснялата справедливост, магията на четенето, за неграмотността като едно от най-суровите наказания.. за един необикновен жест и една необикновена промяна.
Докато я четох, се замислих над няколко неща. Първо, замислих се как не осъзнаваме какви щастливци сме, след като можем да четем, пишем, как някакси не го дооценяваме, дори не се замисляме за всички, които са лишени от това.. Филмът го показва дори по-добре от книгата, виждаме как Хана (Кейт Уинслет) преживява всяка прочетена дума, възхищава й се..още не мога да забравя изражението й (заслужава си номинациите за Оскар:)). Другото беше за конц-лагерите.. тук историята показва една морална дилема, която сигурно всеки германец изпитва и ни представя нещата от различни гледни точки - на безразличния насилник и на принципния осъдител, на родителя, пред който няма избор и т.н. Тук се сетих за една друга книга. Бях чувала, че едно момиченце на 13 години, живяло в Нацистка Германия, е написало книга.. В нея се разказвало за това как са се криели дълго време, после откриват скривалището им и ги отвеждат в конц-лагер.. Бях тотално потресена, когато написах "Задният двор" на Ане Франк в Гугъл и ми се появи една..детска книжка. За мен не е нормално подобна история да е с цветна корица и рисунка на сладко момиченце.. Както и да е, тази тема също е засегната и има някои доста запомнящи се реплики от филма и книгата.
Чете се изключително бързо, така че ако имате няколко свободни часа.. струва си, наистина:)